Далекоизточни разкази

Съмърсет Моъм отбелязва, че в разказа или пиесата е необходимо да определите своята перспектива и да се придържате към нея. В произведенията му авторовата гледна точка не винаги е ясна, но според нас това е по-скоро положителен аспект, отколкото недостатък. Сюжетите и ситуациите обаче ясно показват, че Моъм отлично познава хората и местата, които описва; той вдъхновено улавя космополитната атмосфера на своето време, а спомените му са изпълнени с тропически образи – рикши с безгрижни пътници и екзотични аромати. Сборникът „Далекоизточни разкази“ черпи вдъхновение от личните преживявания на автора в Малая, Сингапур и други колонии на бившата Британска империя.

В един от разказите стар приятел на несбъднатата оперна певица Бланш я съветва да не съжалява за пропуснати шансове. Досадният Келада упорито продължава разговор за тема дори когато тя изглежда маловажна; споровете му достигат връхната си точка при обсъждането на перлите около врата на непозната жена. Нийл Макадам – скромен английски младеж със страст към ентомологията и творчеството на Джоузеф Конрад – попада под влиянието на настойчива омъжена жена с комбинация от леност и огън в характера си (която счита Конрад за пустословец). Смъртта на плантатор предизвиква смело решение у разумната госпожа Хамлин относно неверния й партньор. Олбън има амбицията да стане губернатор; въпреки интелектуалното си спокойствие и любов към изкуствата, убеждението му, че храбростта принадлежи само на глупците може да доведе до непредвидими последствия…

Разказите в този сборник са определяни като нетрадиционни или ексцентрични и представят Моъм като белетрист от висока класа: понякога остроумен, друг път финорноироничен, но винаги проницателен реалист който разбира как обстоятелствата формират индивидуалността.

Съдържание:

„Стъпки в джунглата“

„Мейбъл“

„P&O”

„Шансът“

„Погребаният талант“

„Преди празненството“

„Господин Всезнайко“

„Нийл Макадам“

„Краят на бягството“

„Силата на обстоятелствата“