Пяната на дните (ново издание)

В творчеството на Борис Виан, думите надминават обичайните си ограничения, а предметите притежават собствена същност. Чаши и стъкла, които са счупени, сами се възстановяват; някои облаци излъчват аромат на захар и канела, докато други напомнят за кориандър и подправки. Тортите изпускат звуци като грамофонни плочи, вратовръзките отказват да бъдат затегнати, а змиорките и пъстървите плават през водопроводната система с цел да достигнат до любимата им паста за зъби. В ъглите на стаите формата им леко се закръгля под влиянието на определени джазови мелодии, а пианата произвеждат коктейли... В този сюрреалистичен контекст разцъфтява романтичната връзка между Колин и Клое. И когато Клое заболева, е напълно логично страданието й да бъде причинено от водна лилия в белия й дроб; лечението отново идва чрез цветя. Докато тя все повече отслабва, стените започват да се приближават една към друга, прозорците намаляват размерите си, а светлината постепенно угасва...