Поп, дама, вале. Смях в тъмното

**Поп, дама, вале**

Франц е млад мъж от малко провинциално градче, който започва работа в магазина на богатия си чичо Курт Драйер. По време на пътуването си за Берлин той случайно попада в купето с Драйер и неговата красива съпруга Марта. Омагьосан от нейната привлекателност, Франц бързо завързва тайна любовна връзка с нея след като започва работа.

Сюжетът става по-мрачен, когато Марта предлага да убие чичо му. Тя вярва, че смъртта на Драйер ще им осигури наследство и възможността да живеят щастливо заедно. С развитието на историята се поставя въпросът – дали смъртта действително ще настъпи и какъв облик ще има?

„Поп, дама, вале“ е вторият роман на Владимир Набоков, публикуван под псевдонима В. Сирин през времето на престоя му в Берлин и около Балтийско море. През 1968 г. синът му Дмитрий го превежда на английски език и впоследствие се реализира филмова адаптация.

***

**Смях в тъмното**

В един момент в Берлин живял човек наречен Албинус - богат и почтен човек с щастлив живот до момента, когато напуска жена си заради млада любовница. Докато обича без взаимност от нейна страна, съдбата му носи злополука.

Още от самото начало „Смях в тъмното“ намеква за развръзката; все пак читателят остава изненадан от драматичния финал на последната страница. Романът първоначално е написан между 1932-1933 г., озаглавен „Камера обскура“, а Набоков сам превежда текста на английски през 1938 г., недоволен от предишния превод отпечатан през 1936 година.

Терминът камера обскура описва устройство предшественик на фотоапарата или проекторите – леща която проектира изображения чрез сенки. Затова текстът демонстрира двойственост между фотографската фиксация и кинематографичното представяне (романът е адаптиран във филм от Тони Ричардсън) до кулминацията със сценични инструкции към края.

Настоящото издание включва уникална иллюстрация направена от Теодор Ушев с художествен дизайн оформлениe предоставено от Иво Рафаилов.