Любов и черна магия.Тибетски загадки

...Една вечер, дълго след залез слънце, моят приемен син ламата Йонгден и аз продължавахме да седим пред палатката на вожда и да пием чай с него, когато до нас стигна шумът от галопирането на кон. Домакинът ни наостри уши.
— Конник... Животното е тежко натоварено — каза той, разпознавайки с финия слух на докпа (пастир) дали става въпрос за кон, избягал от стадото, или за язден от някого жребец.
Няколко мига по-кьсно пред нас от гърба на едно останало без дъх животно скочи млад мъж. Той помогна на девойката, която седеше върху задницата на коня, да стъпи на земята.
— Трябват ми два силни и бързи коня — каза припряно той на нашия домакин. — Имам пари — ще платя толкова, колкото поискате.
— Утре ще поговорим за това — отвърна Гараб. — Идва нощта, преспете тук.
— Благодаря — отвърна ездачът, — но трябва да тръгнем незабавно. Преследват ни. До сутринта трябва да стигнем един далечен стан, кьдето имам приятели. — После, след момент на колебание, добаби: — Отвличам я. Тя е съгласна...