Изгнаник на земята (твърда корица)

Кирил Кадийски не изразява мнението си с думите на Декарт „никой преди мен“, а напротив, осъзнава, подобно на Паскал, че смисълът е по-скоро мечта, която настойчивостта би одобрила. Затова и се наблюдава повторение – формален стремеж и структурата на сонета, която странно вдъхновява бунта; това е като потисната радост или краткотрайността на мечтите, напомняща за шумоленето на листата под стъпките в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморската Европа чрез своя блестящ културен принос и страстна поезия. Той звучи мощно и завладяващо за слушателя, както някога го правеше неговият сънародник Борис Христов: сила в тревожните моменти и превъзходство в дълбокото тъгуване.

Не става дума само за един силен български поетически глас; той носи ехо, което оживява далеч извън границите.

Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Кирил Кадийски представлява митологичен кон от квадригата на българските класики, които са тук с нас и водят колесницата на Словото.
Цанко Лалев