Цар Симеон

Симеон Велики е български цар, който управлява страната от 893 до 927 година в рамките на Първата българска държава.

Неговите успешни военни кампании срещу Византия и сърбите водят до временно разширяване на територията на България, обхващаща голяма част от Балканския полуостров и утвърдена власт в Югоизточна Европа. По време на неговото управление България достига върха на своето политическо, военно и културно влияние: тя се простира до три морета – Черно, Бяло и Адриатическо; Симеон Велики притежава титла и статус, които са равностойни на тези на византийския василевс. Той е вторият владетел след Карл Велики, получил подобна титла; Българската църква печели автокефалност; страната става духовен център за славянските народи; вторият столичен град – Велики Преслав, се утвърдил като един от основните културни хабове в Югоизточна Европа и със своята красота конкурира Цариград. Царуването на Симеон представлява период на значителен културен напредък, известен като Златния век на българската култура.