Там, където свършва морето

Разказите в дебютния сборник на Зарина Василева, озаглавен "Там, където свършва морето", са едновременно леки и ефирни, наподобяващи сапунени мехурчета. Въпреки това те носят дълбочината на значими житейски истини, които натежават като камъни и предизвикват размисли за съществуването. Чувствата преминават от тъга до усмивка и ни напомнят за важността на добротата и човечността. Думите на Зарина имат силно въздействие – те се движат подобно на клавишите на стара пишеща машина, която е записала множество човешки съдби с мастило върху страниците си. Тези разкази оставят отпечатък у читателя и го пречистват, подготвяйки го да полети.

Според Ива Спиридонова, творбите в този сборник разглеждат гранични ситуации от живота и естествено включват теми за преходното и вечната стойност; видимото срещу невидимото през призма на логиката на живота, която не позволява лесна оценка на героите.

Деян Енев споделя как в тези деветнайсет истории той успява да се идентифицира с главните персонажи - не защото им прилича физически или по характер, а защото ги познава отдавна. Те може да носят различни имена или да живеят далеч един от друг; щастливи са понякога и страдат в други моменти. Но той помни всеки един от тях благодарение на способността му да преживее техните истории чрез словесното изкуство на Зарина Василева. Книгата представлява урок не само за него самия – тя е послание към всички нас относно необходимостта да бъдем истински хора до края.

Симеон Илиев Аспарухов акцентира върху факта че винаги можем да станем обект на осъждане или забравяне след смъртта ни. Именно тези деветнайсет разказа служат като важно напомняне: всяка среща трябва да бъде опит вместо болка; всяко слово - радост вместо мизерия; всеки жест - мост вместо пропасти между хората.