Улица без паваж. Дни и вечери

Интересно е да наблюдаваш началото на кариерата на един творец - първият му разказ, първият филм или първата роля. Тези ранни опити често са несигурни и неопределени, но в тях винаги личи онзи талант, който по-късно ще се развие напълно.

Ако днес трябва да свържем дебюта на Павел Вежинов с определено литературно направление, то това би бил неореализмът, а не сюрреализмът. В своите ранни разкази той представя пейзаж не от цветисти поляни, а от улици, покриви и трамвайни линии. Вместо да описва отделни случки или индивидуални съдби в тези улици – независимо дали асфалтирани или без паваж – той създава колективни образи и ситуации. Главните герои са хората със спомачкани лица и трудности в живота - част от тази сива маса наречена дребнобуржоазия: собственици на имоти с финансови проблеми и задължения. Също така включва студенти, които предизвикват статуквото; семейства изпаднали в отчаяние помежду си; беден писател случайно попадащ сред елита. Според самия Вежинов автобиографичните елементи най-ясно се проявяват именно в тези свои разкази.

„Дни и вечери“ бе книгата, която вдъхна надежди за продължение след Йовков. Следвайки традицията, тя донесе новаторски сюжети с по-разширени хоризонти и гъвкав език; изразителността й стана по-свободна. Не е учудващо тогава как книгата бързо намерила купувачи за кратко време от десет дни. Съдържанието ѝ оказа значително влияние върху обществото – това беше решаващият момент за Павел Вежинов.

Йордан Вълчев