Беседи върху Шестоднев

„Беседи върху Шестоднев“ от Бонавентура, в превод на Цочо Бояджиев, представлява един изключителен текст. Той съдържа 23 публични проповеди, произнесени във Философския факултет в Париж пред приблизително 160 души между Великден и Петдесетница през 1273 г., като те приключват с назначаването на Бонавентура за кардинал. Проповедите са организирани като шест „визии“, посветени на всеки от дните на сътворението.

Тъй като става дума за проповеди, е логично да се предполага, че не са записани от самия автор: по своята същност проповедта представлява слово Божие, което се изразява чрез говорителя. В нашия случай текстовете са reportata – стенографски записи направени от слушатели. Затова читателят не трябва да бъде учуден, когато срещне фрази като „той казва“ или „тук той заявява“, тъй като под "той" всъщност се има предвид самият Бонавентура.
Авторът демонстрира обширна начетеност и сред цитираните имена можем да открием Сенека, Вергилий, Плотин, Ориген и разбира се Платон и Аристотел. Лесно може да се забележи, че неговият деклариран „антиаристотелизъм“ всъщност е просто широко разпространено мнение. Опозицията му към утвърдения Стагирит започва едва когато идеите му конфликтуват с християнските учения.