Жив

Романът „Жив“ на Емил Тонев не е просто още една книга, посветена на войната; в него животът се проявява с всичките си ужасни аспекти, страхове, малки радости и философски разисквания.

Как могат да съществуват заедно филмът „Коса“, романът „По пътя“, музиката на Бъди Гай и фигурите като Пенчо Кубадински и Владимир Путин? Как бунтовният стремеж към свобода може да коегзистира с гнева от насилието около нас? Как се предава историята, когато смъртта е буквално до теб? На тези въпроси отговаря Емил Тонев в своя роман „Жив“. Отговорите му идват с дълбока ангажираност и удоволствие от разказването, което пресъздава житейските пътища на едно поколение български хипари и добродушни грешници. Без колебание той предлага разгневена доброта.

Доц. д-р Младен Влашки (литературен критик)

„Жив“ ме впечатли със своето внимание към детайлите и начина, по който комбинира личното с историческото. Това не е обикновена книга за война – тук животът пулсира чрез ужаси, страхове, малки радости и философски търсения. Герои са реалистични личности със свои физически и душевни рани.

Особено ми направи впечатление как Тонев манипулира времето – то е както абстрактна концепция, така и безпощадна реалност, която оформя съдбата на всички персонажи. Миналото тежи върху всеки герой, но същевременно придава смисъл на техния опит. Описанията са кинематографични - плътни и почти осезаеми; всяка сцена ни потапя в един свят, който макар че носи ужасите на войната e изпълнен с поетика и дълбоки размисли.

Този роман представя живота такъв какъвто е – винаги продължаващ дори след най-тежките бурии.