Направих каквото можах

Вероятно причината за силната ми привързаност и към двете родини е фактът, че съм се родил в София преди почти осемдесет години в семейството на французин и българка. Въпреки това, изпитвам по-особена нежност към страната, която е била под тоталитарен режим през последните пет десетилетия.

Истината е, че ако призракът на реалния комунизъм бе изчезнал завинаги, вероятно нямаше да си губя времето с преразглеждане на злодеянията от тези мрачни времена. За съжаление обаче действителността е различна и знаем, че без някой да помни миналото, жертвите на тиранията винаги ще останат непознати.

Заради това реших да споделя тази история, напомняща сага – изпълнена със смях и сълзи, смелост и страх. Тук любовта и приятелството са преплетени с предателства; победите често водят до разочарования.

В заключение казаното представлява не толкова роман като романизирано есе – фикция с много истини (или почти всички). Сега след предупреждението оставям читателя сам да оцени стойността му или не.

Алфред Фосколо
„Това произведение запечатва паметта удивително… То не само предоставя интересен исторически поглед върху малко познат аспект от ХХ век – но включва и неочаквани сюжетни обрати, които задържат вниманието на читателя. Изумителен роман написан с точното перо на един талантлив писател - понякога възмутено и саркастично - притежаващ пикаресков хумор.“

Стефан Куртоа, историк и редактор на „Черната книга на комунизма“