История на науката от писанията на Аристотел до теорията за големия взрив

"От философията на Аристотел до концепцията за големия взрив.

Книгата „История на науката“ разглежда открития, които променят начина, по който възприемаме Земята, вселената и самите себе си. Тези важни прозрения са постигнати след дълги и трудоемки усилия от хора с неугасим вътрешен пламък, готови да се изправят срещу вековно установени погрешни разбирания – някои решително, а други по-внимателно – дори рискувайки живота си.

Между геоцентричната визия на Птолемей и осъзнаването, че Земята е само една от многото планети минават четиринайсет века; идеята за атомите като основни съставки на материята била формулирана още от древногръцките мислители, но оставала в забрава повече от две хилядолетия преди да стане последователна научна теория едва през XIX век; подобно сложно пътешествие водело до разбирането, че светът не е създаден веднъж завинаги с цел единствено да подслони човешкия род. Вместо това той преминава през милиарди години развитие и трансформация – както неживата природа така и живите организми непрестанно се изменят. Никой освен нас самите не управлява нашата съдба.

В книгата ще намерите интересни истории за продължителната битка между закостенели вярвания и иновационни открития; за драматичното падение на почти обожествявани фигури, които десетилетия наред никой не смеел да оспорва; за удивителната устойчивост на човешкото мислене към факти дори когато те са безспорни.

Най-важното обаче е какво прави истинската наука различна от суеверието, конспиративните теории или религиозните догми - именно научният метод представен първоначално от Франсис Бейкън. Според него всеки експеримент трябва да може да бъде повторен произволен брой пъти с идентични резултати; всяко твърдение може да бъде потвърдено или опровергано чрез такива експерименти и авторитет може лесно да бъде поставен под съмнение при наличието на достатъчно доказателства."