Съзерцание на безкрая 2016-2023

В новата си творба „Съзерцание на безкрая“ Иван Гранитски разглежда света и човешките същества от висшата перспектива на поетичен философ. Като личност, ангажирана с важни идеи и притежаваща дълбоки познания, той естествено се насочва към древната философия от времето, когато тя е била неразривно свързана с митологичното мислене и използва символи и логика, присъщи за архаичния човек.

В редица свои стихотворения душата търси своя Път – ключов архетип в древното разбиране. Този Път е предопределен, но не напълно фиксиран. Неговото направление и завършек зависят от индивидуалните избори, вплетени в земното поведение: дали ще бъде сред звездите или при лодкаря, който вече я очаква.

Реещите се души в безкрайността явно са вдъхновени от орфическата/питагорейската концепция за безсмъртието. Най-високата цел на пътуването на орфическата душа е да достигне до звездите и да наблюдава техния танц. Гранитски проявява интерес към това философско учение; затова не е изненадващо, че срещаме множество теми под негово влияние: за бессмертието на душата, превъплъщенията ѝ и магическия смисъл зад числата. В крайна сметка истинската душа ще участва във вечния пир с другите герои и богове.

Професор Иван Маразов