Зазидани

В страниците на тази книга се среща старица, която вплита своите предсказания в гоблени. С бодове и цветове тя извезва бъдещето на жителите от едно село, разположено край планина, толкова ревнива, че за да пропусне влак, трябва да бъде взривена. Досега единствено реката е имала такова право. Вече сме в новия век след първата голяма война и селото започва своя нов живот – сюжетът проследява три поколения през миналия век на място с двуглав козел, баячки и лечители, скрито съкровище и истории, които изглеждат като сън.

Ако това ви навежда на мисълта за магически реализъм – напълно сте прави. „Зазидани“ се отличава от традиционните български исторически романи; тя прилича повече на онези магични разказвания от Латинска Америка през средата на XX век, които продължават да вдъхновяват света днес. Селото не носи име и има свои сто години самота; тук строежът ще е здрав само ако се зазида човешка сянка.

Събитията в книгата може би няма да останат запомнени лесно - те следват криволиците на българската история през ХХ век и служат основа за незабравими герои, чийто пътища пресичат съдбите си под неизменната българска орисия. Разположено някъде в Северозапада, това село е свързано със света; неговите деца могат да бъдат намерени както в студената руска гора, така и в горещата израелска пустиня. Не мога да повярвам просто така че тези герои са плод само на авторовото въображение – те са твърде реалистични; вероятно имената им са измислени. Но не всички от тях – казва ми авторът Петър Маринков по време на разговор; част от имената принадлежат действителни личности от неговото родословие.

Най-значимият аспект при „Зазидани“, който я различава от другите книги обаче е езикът ѝ. Този благозвучен език ни е познат още отпреди детството ни - той ни пренася обратно към времето когато бабите ни приспиваха с дълги приказки изпълнени с магия.
Веселина Седларска