Джуандзъ и неодаоизмът (сюенсюе)

В настоящата книга за първи път в България се разглеждат онтологичните теории на Гуо Сян и Уан Би, както и концепцията за човешката природа от Лиу Шао. Освен това, анализира се естетическият бунт на седмината мъдреци от бамбуковата горичка. Джуан Дзи, Хъ Йен и Сян Сиу са известни с интелектуалната си критика към времето си, поезията свързана с природата и философията на свободата, която представлява новаторство в духовния живот на Древен Китай.

Сюенсюе (мистичното учение) - синкретично преосмисляне на даоистката метафизика - предлага най-значителното рефлексивно предизвикателство от древнокитайската мисъл. Неодаоизмът доминира културните среди през периода Уей-Дзин, съчетавайки спонтанността и изменчивостта с конфуцианския акцент върху знанието.

Притчите на Джуан Дзъ относно мъдреца и Пътя, както и вижданията на Лаодзъ за неналичното и безименното очертават посоките, по които ще тръгне философията през времето на Шестте династии (220 - 589). Сюенсюе оказва значително влияние върху утвърдяването на будизма в Китай, а също така влияе върху неоконфуцианството по време на династиите Сун и Мин.

Дискусиите относно способностите и човешката природа (спорът между таланта и характера) поставят нови въпроси в сферата на даоистките изследвания. Баопудзъ от Гъ Хун разширява тълкувателните перспективи пред многозначната сложност и дълбоката мистерия около Дао.