Митът за Одисей

В края на 70-те години, когато създадох „Митът за Одисей“, моята концепция за завръщането произлезе от личен страх относно разпадането и дезинтеграцията на социалните и ценностни отношения. Усещах как обществото се връща към първоначалното варварство. Идеята ми беше подложена на обширна критика и присмех. Бях свидетел на студенти (подобни на настоящите охранители на моите противници), които бяха готови да ме нападнат физически заради "ретроградните" ми възгледи. Но нека им бъде простено – важно е сега те да знаят какво да правят напред.

* * *
„МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ“ е най-субективната творба, която съм писал до момента и вероятно ще продължа да пиша. Тази книга представлява изповед пред настъпването на петдесетата година, период смятан за фатален в живота на човека. Спомняте ли си? На петдесет Одисей започва своето пътешествие обратно у дома, а Дон Кихот тръгва по рицарските си приключения. Очаквах бурята, която се появи, но не в такъв мащаб. Само аз зная колко много страници - над две хиляди - са написани „за” и „против” тези есета, които всъщност сами по себе си са само 150 страници. По примера на един западен колега бих искал при някакъв юбилей вместо мен да отпразнуват публикация с три или четири тома съдържащи статиите срещу мен; това би било по-радостно от самите мои произведения!

***
Без да звучи прекалено самодоволно, вярвам че тази книга и свързаните с нея дебати скоро ще получат заслуженото признание. Цветан Тодоров преведе част от моята работа в списанието си в Париж още тогава; чувам, че тя е привлякла вниманието на интелектуалци в Западния свят. Смятам, че след като преодолеем повърхностния нихилизъм спрямо времето ни под тоталитаризъм, книгата също ще намери своето време.
Тончо Жечев
Болки от текущото, Летописи, 1995 г."