Страхът в Западния свят /ХIV-XVIII век/

От XIV век нататък, в резултат на чумни епидемии, глад, бунтове и османско нашествие, както и голямото църковно разделение, християнската култура започва да се чувства заплашена. Лидерите на църквата и държавата са принудени да определят врага си. Ясно е, че това е Сатаната, който яростно води последната си значима битка преди края на света. Той подтиква турците към настъпление; вдъхновява езическите религии в Америка; обитава сърцето на евреите; той отново чрез женските изкушения и дълго време смятаната за греховна сексуалност се опитва да отклони защитниците на реда от техните задължения; с помощта на магьосници и особено вещици той нарушава ежедневието като омагьосва хората, животните и реколтите... Часът за обща демонична офанзива вече е настъпил... противникът не само стои по границите, но проникнал е дори вътрешността ни, където трябва да проявим още по-голяма бдителност. Именно страхът мотивира мащабните гонения във всички посоки от страна на политико-религиозната власт в повечето европейски страни в началото на новото време.