Любовта идва

"Светлината ме тревожи. И тъмен е мракът, който също ми пречи." Тези думи могат да бъдат произнесени наум или с глас, тихо и със силен патос. "И отново се чува как земята узрява..." Четете ги в полумрак, под светлините на сцената, сред капките дъжд, завити с одеяло и фенерче, на поляна или докато чакате за нещо скучно; зад рамо в метрото или в моменти преди любовта и след нея; във книжарница или сладкарница, през врати и арки, в ехтящи коридори. "Просто се отпусни от всичко. / Отпусни се. Остави / имената за назоваване, / забрави собственото си име..." Може да бъде прочетено на болен човек, на заспиващ или внезапно буден индивид; при весела компания или тъжна атмосфера; на въображаем приятел, бебе или възрастен човек. "Човек изпитва отчаяние – малък и озлобен,/ понася трудностите без дреха и храна,/ затваря очите си и рисува веждите си,/ ръмжи мълчаливо като засажда надежди..." Прочитайте го веднъж , два пъти... десет пъти! "Всички сенки имат скрит смисъл..." Това може да бъде жест на приятелство или несъгласие – всъщност независимо от обстоятелствата. “Лястовиците са нервни котви,/ разхвърляни из небето...” Поезията на Мария Донева представлява прекрасен фон за всеки миг от живота ни – дали дишаме активно或 чакаме нещо важно - но не защото е еднообразна музика лесна за усвояване; а защото е талантлива, искрена човешка творба: смело вдъхновяваща и триумфално уязвима (“ако живее – ще кърви”); понякога тъгата успява да превърне своя мрак в радост ("едно невинно топло перце"), но дори когато това не стане фактът остава: любовта винаги идва неизменно. “Разбираш ли какво имам предвид? Затова споделям само с теб.”

Нева Мичева