Книжовните богатства в Националния исторически музей

Колекцията от ръкописи и печатни книги, която се намира в Националния исторически музей (НИМ), представлява истинско богатство на писмени традиции и прецизно изработени кодекси. В музея са съхранени 45 славянски ръкописа и фрагменти, датиращи от ХІІІ до ХІХ век, 4 гръцки ръкописа – от ХІІ до ХІХ век, 7 арабски – от XVIII-XIX век, османо-турски документи от XIX век и значително количество старопечатни книги на кирилица, гръцки, латински, френски, немски, английски и италиански.

Особено внимание заслужава колекцията с ръчнописна и печатна литература на българските католици на български език с латиница както и над 50 еврейски ръкописи и печатни произведения. По този начин музейната експозиция предлага обширен поглед върху писмените традиции в културната история на човечеството; за любознателните читатели тя разкрива развитието на книгата през Средновековието до Ренесанса и модерността.

Сред славянските ръкописи Боянският псалтир заемa най-високо място. Той е написан на пергамент през XIII век не само като представителна работа за ранната старобългарска редакция на текста по псалмите но също така притежава интригуваща история - открит е запечатан в южната стена на Боянската църква по време на реставрационни работи.

Практиката да се зазиждат ръкописи във стените при строежи е била често срещана през Средновековието; вярвало се е че такъв документ ще защити сградата. От XIV век остават четири целостни ръкописа плюс един фрагмент. Интерес предизвиква Панигирикът от средата на XIV века с преписи сделани от известните книжовници Климент Охридskiй and Йоан Екзарх.

От XIV столетие произлиза преписът "Историческа палея" (резюме по Библията) включвайки апокрифни текстове; части него могат да бъдат намерени в Архива към Македонската Академия науките.

Изборният апостол изписан около XIV века впечатлява със своята украса вероятно идваща още от Търново. Тези ранни записи правят НИМ особено важно хранилище т.к малко такива произведения оцеляват а много частично достъпното българско литературно наследство остава извън страната ни в чужди библиотеки.

По-ксасничеците показват нова периодизация чрез богато украсените псалтири свързани със сборището Аджар (днешния Свежен) активно между XVII–XVIII века. Музеят притежава автографи постигнати лично или копиране радарящото “История Славянобългарска” дело На Паисий Хилендарский който положил основите за Българското възраждане . Даскал Тодор Пирдопский , видния художник предоставя три свои творби .

В контекста гръчките рукотворства интерес предизвика хрониката живописана од Йоан Скилица съдържаща важна информация относно България времевият период цар Самуил . Към арабските манускрипти попаднали спомени уставяни под формата Корана различните текстове трактующи религиозност .

Корпусът со старопечатење книжевности що би сакал оцялосить редовитости определи во светот познат музеј праксам представува избор затова што поставка мажемнт имаше помош во идентичност етнос пропаднал след благословение религиозна самосъзнаност низ балканске народности . Примерот станува долга навремија претходници кирилског книгоиздавачтва завршија од Божидар Вукович реализирајући вакви публикација во Венеција сметања „колевка“ кирилизма исхођање

Помимо књига пишувано знаковито глаголицкий Бревіяр од 1761 година може служити како пример употребления азбуке која је допринела развијению хрватских земљишта све готових краје VII VIII веках.

Текстът представя идентификации описания иллюстрации относящиеся к самым значительным рукотворствам их находящихся внутри НИМ."