Заветът на Медея

Красен Камбуров е важен български автор, който изглежда е умишлено пренебрегван от повърхностните ценители на литературата. Въпреки това, или може би именно поради тази причина, в настоящия роман той ни насочва към читателските поколения, които все още не са се предали на масовата безвкусица. Избраната форма – писма от Сенека до Луцилий – придава интимен и жив стил, често обогатен с философски разсъждения на остаряващия Сенека. Тази структура позволява както интензивни монолози, така и диалози между основните персонажи на различни светогледни нива. Авторът използва композиционния подход „летящ кораб“, изпълнен с митични и реалистични фигури. Романът не предлага решения; вместо това задава въпроси, много от които са свързани със съвременността и бъдещето. Камбуров предоставя мотивирана възможност на читателите да продължат своето развитие в психологическото си пространство чрез допълнителна актуализация на сюжета и идеите.