На път към деня

Тази книга е адресирана към „всички ловци на светлина“, както ги нарича Франсис Бейкън. В нея са събрани тридесет произведения, написани в продължение на малко над три десетилетия. Читателят може да я разгледа подобно на фотоалбум. Мнозина от нас инстинктивно докосват подредените изображения, вероятно защото с леко усещане за болка в пръстите миналото сякаш оживява и времето странно се стеснява до едно цяло - като пясъчен часовник, задържащ частици от нашите дни. Добрата новина за читателя е, че текстовете са кратки и могат да бъдат прочетени „като вятър“ - това е най-ефирната метафора на Платон за разговори по „онези деликатни въпроси“, които философията все още поставя.

Подредбата на текстовете не следва хронологичен ред, а преминава през три основни теми: приказното, историята на идеите и важните проблеми. Но най-силната връзка между тях е една дълбока нагласа – простото желание всяка сутрин да видим дневната светлина. Философията - и тук можем да вярваме на Платон и Ортега-и-Гасет - изразява силния стремеж към светлината; когато отворим очи, целим да открием смисъл. Истински смисъл – неподправен и утвърдителен за живота. Защото всеки може да каже с Епиктет: „Не съм вечност, а човек – част от всичкото, така както часът е част от деня.“

Сборището от текстове тук няма претенции освен просто да остане по пътя към новия ден.
Лидия Пенкова