Животът на насекомите

Ако на тази сцена имаше наблюдател, той вероятно щеше да се наведе над балюстрадата с надежда да види три осакатени тела долу. Вместо това обаче би забелязал само осем малки локви, сплескана кутия цигари „Приморские“ и пукнатини по асфалта. Но ако притежаваше извънредно остро зрение, можеше да различи три комара, които летят към укритото зад дърветата селище.

Наташа и Марина, Артур и Арнолд, Серьожа и Николай са обикновени руснаци – незабележими като насекоми. Цял един свят - със силни мандибули и твърди криле - убива времето си на морския бряг в Крим по какъвто начин може: пие водка и одеколон, пуши марихуана, танцува, прави любов под лунната светлина и мечтае за Америка и блестящото капиталистическо бъдеще. В същото време те съществуват в постоянен цикъл на живот: летят, жужат, смучат кръв или търкалят топки тор; умират от безмилостна стъпка или стават жертва на себеподобните си. Такъв е нашият живот.

„Животът на насекомите" (1993) е вторият роман на Виктор Пелевин и критиците го определят като един от най-значимите произведения в творческата му кариера. Оценяван като антиутопичен роман с постсоциалистически сюрреализъм, „пастиш“ или „колаж“, той съдържа дълбоки философски идеи относно човешкото същество в конфликт с абсурда, жестокостта и безсмислието на живота.