Вечер в страната на спомените Т.2

Две свещи горят, а до тях е букет от рози...
От нашия дъх се вдига синкавият дим,
сенките по стените приемат странни форми,
повтаряйки ритъма на движението ни.

Навън бушува буря, клоните на стария бряст
удрят по прозорците с ярост.
Чувствам как „старата” позната страст ме завладява -
явно тя съживява миналото ми желание…

Старият будилник тропа бавно и настойчиво,
гонейки времето да го хване -
мълния внезапно преминава през нощта,
осветлявайки всичко със своето небесно сияние…

Ураганът наближава; скоро ще ни повали
на безименен връх... Тътенът му звучи в мощно кресчендо,
вибрирайки в унисон с нашето учестено дишане.

На върха въздухът става оскъден – трудно е да се диша там;
светлината на свещите потреперва от ветровете,
но те също така разцъфтяват с неочакван огън...

Из книгата