Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов

В творчеството на Борис Христов отсъстват сезони и годишни времена. Няма пролет, есен или зима; времето не се движи в космическия си ритъм. Липсват климатични промени и географски зони, а фигурата на Антонио Вивалди е ненужна. Безцветните пейзажи са заменени от пустинни образи на Човека.

Лирическите герои в поезията му почти винаги са застинали под тежестта на библейската жега. Преобладават избледнели фрагменти, наподобяващи сепия, където пясъкът и пепелта придават форма на вятъра. Темите за горещина, суша, безплодие и самота доминират с чувство за дълбочина. Всичко в неговата поезия носи толкова силно библейско влияние, че изображението му от портретите започва да напомня за пророк.