Ако някога успееш. Стихове

Сигурен съм, че някои хора ще сметнат тези стихотворения за твърде сантиментални. В контекста на установените или претендентските модели на съвременната поезия, те действително изглеждат уязвими и нежни като канцонети.

Въпреки това, други могат да открият в тях най-същественото – духа на всичко онова, което наричаме поезия. А той се изразява в безстрашието пред себе си, насладата от свободата да изпитваш тъга и уважението към лириката като начин за възприемане на света.

Много от творбите на Борис Жогов напомнят песни, изпълнявани от бард, който танцува по ръба на сентимента с уникален хипнотичен стил.

Пожелавам успех и на този вид изящна литература, чиито мелодични рими и тъжни настроения носталгично ни връщат към символистите. И само среднощното уиски в тях ни напомня истината – не става дума за настоящето; ние все още сме такива – винаги извън мястото си, постоянно разтревожени и без дом...

Бойко Ламбовски