Черно-бял роман
Издателство: | Парадокс |
Брой страници: | 328 |
Година на издаване: | 2018 |
Дата на издаване: | 2018-12-28 |
ISBN: | 9789545531408 |
SKU: | 09836090005 |
Размери: | 14x21 |
Тегло: | 418 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 18 лв. |
„Както е известно, сивият цвят доминираше в Източния блок. Той бе устойчив и неопределен, подходящ както за прибори за хранене, така и за бетонни конструкции, цели улици и широки площади. Това придаваше на цвета дори в малки количества нещо монументално по своему.
Млада жена се отправя на пътешествие към „стоманеното сърце на Русия“ – Магнитогорск, митичният град в Урал, който е проектиран върху чертожна хартия и построен между два континента. В някогашната забранена зона се намира най-голямата металургична фабрика в света — гордостта на Сталин. Героинята посещава баща си, електроинженер на нов индустриален обект, и преминава през своеобразно изпитание на монотонността докато Русия пред нея представлява не само емоционално но и метафизично предизвикателство.
Антон Вермут е претърпял промени; дъщеря му го усеща веднага. На работното място царува парализиращо бездействие — изолацията сред малка група германски специалисти, еднообразието и мълчаливият гигантизъм на снежния ландшафт създават постоянно чувство за нереалност и безсилие което доминира мислите им. В унисон със сивотата цветовете избледняват а формите бледнеят. Стари рани отново се отварят — миналото няма мир в този герой-град от Втората световна война, произвел стомана за всеки втори танк и третия снаряд изпратен срещу Вермахта. Всеки член от немската група има кармична връзка с Русия под различна форма; всеки опитва да устои срещу руската ярост като запази психическата си стабилност; не всички успяват.
Романът „Черно-белият“ на Марион Пошман остава верен до последната страница на двойнствеността заложена в заглавието си като акцентира върху контрастните двойства: Германия и Русия, човек спрямо природа, одушевено спрямо неодушевено , реалност versus фантазия , вътрешно срещу външно , познато или чуждо а техните сиви зони.“
.
.