Мелодия в залеза. Стихотворения

„Това е изображение на българската душа, опалена от изгорените надежди и възродена в пролетните кълнове на пробуждането. Тя упорито преминава през пропастите на времето, за да посее отново любовта и състраданието в тази кръстопътна земя. Тук се раждат не само хляб, заупокойни песни, горести и надежди, но и дълбоките поетични небеса, към които са насочени крилете на вечната младост, обичта и синята преданост – всичко това наричаме с ясната дума - Поезия."
Иван Есенски

„В творчеството на Димитър Горсов откривам неща, които напълно липсват в съвременния живот. Първо - верността. Верност към корените си, към земята и почвата; вярност спрямо ливадите и нивите, дърветата и реките; привързаност към всичко истинско и непреходно тук. Изглежда този поет е последният глас в мен: Аз желая да запазя всичко това – поне чрез моите широки като прегръдка стихотворения. Защото равнината ми е широка както небето; а всичко до което стигат очите ми носи неговия отпечатък.

Пейзажът тук е различен от познатото ни – разширен и богат с всички нюанси на природата: красота във всякакви смесици от поляни, небесни простори , летни дни със слънце или дъждове... мигове истекащи във време години назад... реки , птици , животински свят… Всички тези неща ние градските хора сме забравили или подминали . Поетът не просто наблюдава пейзажа отвън – той принадлежи му , брат е на земята с покълващата нива . Намира се при корените на естественото пространство 1 го представя чрез своя задълбочен поглед … Любовта част от този живителен цикъл ; няма нищо дребно или банално в нея . Бих казала че тя представлява есента им златист сок влизащ навсякъде между треви 1 дървета грейнало след топлината идващаот Земята."

Рада Александрова

"В "Свят без изход" се проявяват калейдоскопично търсенията на поета , определящи мащабното звучене скрито зад стиховете му . Горсов преживява трудности-не само върху кръста житейското знание но 1 дълбинното самонаблюдение — всеки ред носи сложна метафора която авторът предлага без сладникав тон а с чувствителността притежавана единствено от човек минал през огнен мрак:

"Там продължаваш без хляб завивки сред мъглa та злодеи обсебват живота там колят добитък върху сърцето ми..."
Мехмед Мереджан