Какво забравят лекарите

През последните две десетилетия в здравния сектор се наблюдават два противоположни процеса.

От една страна, интересът към естествени и немедикаментозни лечения значително нараства. Тази тенденция ще продължи да се развива, независимо от критиките срещу нея – тя е резултат от недоволството спрямо традиционната медицина, а не проява на незнание.

От друга страна, съществува тенденция за затваряне на медицинската практика (според мен организирано), при която лекарите стават все по-малко мотивирани да взимат независими решения и да търсят алтернативи извън установените рамки. Освен това, практиката отказва да се занимава с определени области на медицината. Последното поколение лекари е обучавано единствено да разчита на фармацевтичните средства.

Този възникнал конфликт не може да бъде разрешен само чрез призиви като тези на Световната здравна организация относно ограничаването на антибиотиците или дебати за полипрагмазията. Необходими са новаторски практически подходи и много от тях всъщност са представени в медицинската научна литература – те често остават ненаблюдавани или забравени в архивите с изследвания. Именно тези теми ще бъдат разгледани подробно в настоящата книга.

- Д-р Атанас Михайлов