Съвременно българско изкуство. Имена: Христо Нейков

В цикъла „Езически празници“ графичните произведения напомнят на древни мотиви и ни пренасят в усещането за съдбовността на един народ, подобно на творбите на Гоя. Вместо да яздят коне, жените се возят на биволи, а сцените с тях в плевнята - къпещи се и мечтаещи - предизвикват емоции. Мъжете са разпънати, като кръстът и колелото присъстват неизменно.

Христо Нейков (1929 – 1999) притежаваше естествен артистизъм и хумор, понякога дори надминаващи тези на неговия чичо Дечко Узунов. Той умело съчетаваше аристократичното с чувството за първоначалност и непосредственост у българина. Беше истински ценител на бурното селско веселие и ритуали от шопкините, откривайки красота равна тази при античните вакханки. Създаде произведението „Отвличането на вакарелките“, които яздят биволи; те са не по-малко привлекателни в своя опияняващ стил от сабинянките. Умееще да погледне дълбоко в интимния живот без вулгарност, превръщайки плевнята в храм на живота така както яремата от каруцата издига до Разпятието.

Литографиите му към „Конармия“ от Исак Бабел не представляват просто опит за нейното визуализиране; те са личната интерпретация на Христо Нейков относно времето изпълнено с големи надежди. Това е стремеж да улови епохата преди трансформацията у хората - години, когато не им били нужни стихове за себе си или подвизи във възхода им. Начинът по който той реагирал спрямо близкото минало и актуални проблеми насочва вниманието към Борис Ангелушев и Илия Бешков както и Ренато Гутузо. По този начин Христо Нейков допринася със своето виждане по темите саможертва, пътя и човешкия живот – тематичен обхват познат още отдавна.