Героичният човек

Д-р Янко Янев е философ, поет и есеист, който се нарежда сред най-значимите фигури на българското ницшеанство и неохегелианство. Той е автор на множество книги, статии и рецензии в областта на философията и културата, написани както на български, така и на немски език. Роден през 1900 г. в Пещера, той завършва полукласната гимназия в Пловдив. През 1919 г. заминава за Германия, където изучава философия и история в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Получава докторска степен по философия с дисертация върху темата „Живот и свръхчовек“. От 1923 г. работи в библиотеката на Софийския университет, а временно заема поста началник на културния отдел към Министерството на народното просвещение. През 1934 г. получава покана да изнася лекции по история на българската култура в Берлинския университет. Умира при англо-американските бомбардировки над Дрезден на 13 февруари 1945 г., докато продължава Втората световна война. След 1944 година името му става забранено поради несъвместимостта му с комунистическия културен канон; той е изключен от Съюза на българските писатели като "фашист", а произведенията му са премахнати от училища и библиотеки.

Янев въвежда концепцията за героичния човек като част от идеята за свръхчовека, което води до радикално преосмисляне на традиционалистките възприятия относно обществото, любовта и брака; той оспорва предразсъдъците от античността до съвремието си; развива уникални виждания относно морала. Темата за героичния човек придобива значение в контекста на тогавашната европейска култура паралелно със засиленото внимание към расови и национални въпроси. На прага преди Втората световна война темата за героя тясно кореспондира с вагнерово-ницшеанските размисли, които са особено актуални в Германия през този период.