Маймунската кожа

През прозореца я обгърна залеза, а зад стъклата се натрупваше розовото безвремие на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед и го покани да налее, както винаги преди. Нищото отвън и скочът бяха в един и същ нюанс.

Петър Манев изпитва неприязън към хората, но поради своята добродушност не може да избяга от ненавистта си към себе си. Неговата религия е свързана с желанието за различен начин на живот; когато му се налага да намери предназначение за една маймунска кожа, парчетата от неговото битие започват да се нареждат. Геологът тръгва към африканската джунгла не като човек, а като горила. Постепенно той забравя собствената си природа и само понякога мечтае за любовниците от своето минало.

Как ще продължи този спектакъл на фантастични предположения - открийте в абстрактната повест на Борис Априлов.