Луфтвафе /1935-1945/ Кн.10

През втората половина на 1944 година ситуацията за Luftwaffe продължава да се влошава с всеки изминал ден. Фронтовете от изток и запад притискат Райха, сякаш е хванат в преса. Въпреки смелостта на пилотите-изтребители, които защитават немските градове от непрекъснатите атаки на Съюзниците, и дори след впечатляващите успехи на германската авиационна индустрия, която произвежда рекорден брой самолети под натиск от постоянни въздушни нападения, съотношението на силите остава неблагоприятно. Загубата на самолети не е толкова фатална, колкото загубата на опитни летци; те са незаменими! Освен това ресурсите за гориво започват да намаляват и хиляди самолети – включително нови модели – остават без дейност по летищата поради липса на пилоти и гориво, ставайки лесна цел за атакуващите съюзнически изтребители-бомбардировачи.

В тази сложна обстановка командването на Luftwaffe планира отчаян ход: да мобилизира максимален брой самолети, основно изтребители, които внезапно да нанесат удар срещу авиобазите на Съюзниците в Белгия, Холандия и Северна Франция. Но преди този план да бъде реализиран, Вермахтът предприема последната си настъпателна операция - офанзивата в Ардените.