Поезия

Поезията на Франце Прешерн за пръв път ще бъде преведена на български.

Неговата единствена стихосбирка, публикувана приживе – „Поезия“ (1847), представлява най-истинния (авто)портрет на автора. От нея се открояват неговата ерудиция, светоглед и сложен характер, както и цялостният му психопрофил. В него ясно се вижда искреното желание да обича не само жените си музите, но и малкото приятели около себе си; впечатлява с откритото си противопоставяне на претенциозността и ограничеността на учените и властимащите личности, а също така притежава завидна доза самоирония.