Нас, които ни няма

„Нас, които ни няма“ представлява израз на обич към цялото поколение. Към един скъп град. Към писането и литературата. Към културните знаци и музиката от 90-те години. Към астрономията и фантастичната литература. Това е дълбоко личен автофикционален роман, разказан през погледа на момчето и момичето, които всички ние сме били в някакъв момент от живота си. История за самотата и начините за спасение, за откритията на сексуалността и разрушителните стремежи, за приятелствата и предателствата, за родителските отсъствия и силата на наследствеността. За крехкия абсолют на любовта.

„Стилът е впечатляващ. Изреченията са прекрасно структурирани с ритмика, образност и умело описани сцени. Конструкцията с две огледални части и завършекът са блестящи авторски решения.“ (Яна Букова)

„Романът притежава рядко срещана интелигентност и оригиналност в писането си. Няма аналог сред българската литература; той запълва важна ниша с огромен потенциал. В него се усеща както широка ерудиция, така също интуитивно разбиране і способността на Антония Апостолова да пресъздаде света като ярко естетическо преживяване.“ (Ваня Майсторска)