Тракийското светилище на Асклепий до Глава Панега

В настоящата книга са включени изследванията на светилището на Асклепий, разположено край Глава Панега, проведени между 1903 и 1906 година. Изданието съдържа 65 изображения, включително снимки и рисунки.

Вацлав Добруски (1858-1916) е забележителен български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, който се счита за един от основателите на българската археология. Той има специализирани интереси в историята на Тракия и в областта на българската епиграфика.

Той е първият директор на Народния археологически музей и организира подредбата на експонатите в него, вдъхновявайки се от моделите на музеите в Прага и Виена. Осъществява събирането на всички открити движими археологически находки в страната.

Добруски започва системните археологически разкопки като лично ръководи проучванията на асклепиона при село Златна Панега (между 1903 и 1906 г.), нимфейона при Огняново (през 1904 г.) и античните градове Ескус (от 1904 до 1905 г.) и Никополис ад Иструм (от 1906 до 1909 г.).

През 1907 година той поставя основите на българската археологическа периодика с публикацията "Археологически известия на Народния музей в София". Автор е над петдесет статии по теми свързани с антична археология, нумизматика и епиграфика. Също така публикува поредица от статии под заглавие „Материали по археологията на България” през периода между1894 – 1901 година.