Зад завесата на прехода

Една от най-разпространените мантри по време на Прехода гласи, че ние, децата на Политбюро, сме управляващите в страната. (Моят баща е Станко Тодоров, който е бил дългогодишен член на върховното ръководство на Комунистическата партия.) За някои личности като Миглена Кунева, Сергей Станишев и Борис Велчев това може да се счита за частично вярно.

Аз обаче заемах ролята на второстепенен наблюдател. Стремях се да изпълнявам тази функция качествено – като неутрален фотоапарат, който хладнокръвно записва сцените от пиесата с името „Преход”, без гняв или възторжени чувства.

Както във всеки театър на абсурда, така и тук липсват ясни начало и край; няма установени правила. Под светлината на прожекторите главните герои - Андрей Луканов, Георги Първанов, Жан Виденов и други - спазват предварителния сценарий: спорят помежду си, воюват и в края на краищата намират начин да се примирят.

Зад кулисите обаче постоянно променят сюжета: изтриват сцени, добавят нови персонажи и коригират реплики. Хаосът допринасят различни фигури зад завесите като Любен Гоцев и Джордж Сорос. От време навреме даже се появяват фараони или мутри сред актьорския състав.

Така когато реших да подредя картинките от пиесата в настоящото издание, резултатът стана хаотична книга за едно объркано време.

За автора

Калин Тодоров е роден през 1953 година в София. Завършил е специалност "Право" в Софийския университет „Климент Охридски“. По време на кариерата си работи единствено като журналист.
Автор е на книгите „Кой уби Георги Марков“, „The umbrella murder“ („Убийството с чадъра“) и „Зад завесата на соца“.