С яка от камък, воденичен камък. Стихотворения

Николай Кънчев е роден в плевенското село Бяла вода. Завършил е българска филология в Софийския университет и започва да публикува свои оригинални и преводни стихотворения през 1957 година. Периодът между 1968 и 1980 година е белязан от забрана за публикации на негови произведения. Дебютната му стихосбирка “Присъствие” излиза през 1965 г., последвана от “Колкото синапеното зърно” (1968), “Послание от пешеходец” (1980), “Осланям се на маранята” (1981), “Нощен пазач на зората” (1983), “Лайкучката не хапе, а ухае” (1984), “Вълни на вероятността” (1985), “Редом с всички мигове” (1986) и "Със слънце на сърцето" (1988) сред други заглавия.

Към своята творческа дейност той добавя превода на "Антология на грузинската поезия", както и антологията "Петима съвременни френски поети: Ив Бонфоа, Андре дю Буше, Жак Дюпен, Мешел Деги, Клод Етебан". Произведенията му са били преведени в множество страни като Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Сърбия, Словения, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания и САЩ.