Братя Карамазови

Започвам да разказвам историята на моя герой, Алексей Фъодорович Карамазов, с известен дискомфорт. Причината за това е, че въпреки че го смятам за свой герой, осъзнавам добре, че той не е особено забележителна личност. Поради тази причина предвиждам множество неизменни запитвания: какво толкова значимо притежава вашият Алексей Фьодорович, което го прави важен? Какви заслуги има? На кого е познат? Защо читателите трябва да отделят време за изучаване на неговия живот?

Най-същественият от тези въпроси остава без ясен отговор – мога само да кажа: „Може би ще разберете след прочита на романа." Но ако хората не видят и не приемат моето мнение относно уникалността на Алексей Фъодорович след като прочетат книгата? Предварително се чувствам обезпокоен по този повод. Аз считам него за интересна фигура, но силно се съмнявам дали успея да убедя читателя в това. Той действително действа активно, но по един неопределен начин. В нашето време обаче е учудващо да очакваме яснота.

Едно обаче остава сигурно: той е странен човек и дори може би чудак! Странността му обикновено носи негативи вместо внимание; когато всички се опитват да открият общото между индивидуалните случаи и търсят смисъл в хаоса около нас. Често чудаците са просто изолирани явления.

Ако пък решите да оспорите последното твърдение и възразите с „Не винаги“ или „Не така“, то тогава може би ще получа малко кураж относно значението на героя ми. Всъщност понякога именно чудаците могат да съдържат основата на общото човешко преживяване; мнозина други от тяхната времева рамка биха могли временно да бъдат отклонени от него под влиянието на някакъв мощен поток...

Впрочем предпочитах директно действие без ненужни пояснения - който желае, ще прочете; проблемът идва оттам, че аз имам едновременно две различни произведения – главният роман представя настоящата активност на героя ми тук и сега; първият роман описва събития отпреди тринадесет години и всъщност представлява само фрагмент от най-ранната част от живота му.

Беше невъзможно просто така да пропусна написването на първия роман - иначе много аспекти във втория щяха останат неясни. Но това усложнява ситуацията още повече: ако самият аз считам единия роман излишен за такъв скромен персонаж какъвто е героят ми, защо тогава двама романи?

Като си блъсках ума над тези трудности реших все пак просто да ги преглътна без разрешение - прозорливият читател вероятно вече разбира накъде водим разговора и може би чувства гняв към мен за загубата на ценните думи и време. Отговарям категорично: използвах тези напразни слова уважително както бих направил при разговор със спонтанния интересуващ се.
С удоволствие виждам разделението между двата разказа "с единство", което позволява четящия първата част самостоятелно оценява ли си заслужава труда върху втората част.

Разбира се никой няма задължение - може спокойно остави книгата след два абзаца или я затвори веднага след началото ѝ... Все пак има деликатни читатели като руските критици например , които искрено искат доведат до край всяко произведение пред себе си.
Всеки случай те дават добра причина моментално зарязване текста още при първата случка...
Това беше целият предварителен текст – признавам напълно егоистичното му присъствие тук , но т.к.. вече бе написан , оставям го незасегнат.
Сега пристъпвам към основното дело."
Фьодор М.Достоевски