Иван Георгиев – Рембранда/ Ivan (“Rembrandt”) Georgiev (1938-1994) / Албум, двуезично издание на български и английски

„На бойното поле на духа битката е винаги на живот и смърт.”
Иван Георгиев

Иван Георгиев (1938-1994) никога не е участвал в художествени изложби, нито е продавал своите творби. След като предоставя свои картини за участие и те са отхвърлени, той решава да не предлага повече работите си на оценка от журита. Освободен от риска да бъде одобрен или отказан, купуван или критикуван, той игнорира мнението на околните. В отговор на въпроса на Илия Грънчаров защо не участва в изложби, Иван заявява: „Ако сложа своята картина до тези врабчета, ще стана като тях." Често използвайки зебло или платове за дюшеци върху грубо обработени дъски, той преминава през реалистични портрети, пейзажи и натюрморти към абстрактната живопис. Изоставяйки реализъм и късен импресионизъм и експериментирайки с различни стилове – понякога артистично безразличен с бързи щрихи, а друг път изключително взискателен при наслагването на слоеве – постепенно разлага лицата, домовете, дърветата и плодовете. Движенията му с четката усилват вибрациите и размазват формите.

Както конкретните произведения така и абстрактните композиции на Иван Георгиев представляват важна част от българското изобразително изкуство; техният анализ би оставил празно пространство в него. Неговият протест срещу клишетата на социалистическия реализъм може да се сравни с този на други художници като Генко Генков или Лика Янко но същевременно има свои уникални черти - крайната херметичност и затвореност водят до нежелание за публично показване или търговия със собственото творчество. Пътят му представлява индивидуално алхимично проучване относно основните пластични трансформации в европейската живопис след средата на 19-ти век до 20-ти век – почти енциклопедично по обхват.

По-лесно е да се изброят стиловете които го остават равнодушен отколкото онези с които взаимодейства. Живописта му непрекъснато варира във времето но остава лесно разпознаваема благодарение силната си енергия независимо от стилистиката; чувствата предизвикани у зрителя могат да варират между радостна екстаза до мрачен сарказъм. Искряща или блестяща под налягане мощността й представя битието като постоянна връзка между светлината и тъмен мрак.
В една от рисунките си той записва: „Красотата е бездънен мрак.“ Шекспир, Сонетите".