Наблюдение и разработка. Художествената проза на Държавна сигурност

Апаратът на бившата Държавна сигурност не успя да се справи с възложените му задължения. През 1989 година той загуби властта, а многобройните му служители – както щатни, така и нещатни, започнаха да се разпръсват в опити за спасение, индивидуално или групово. В повечето случаи това им донесе успех. Макар че Държавна сигурност провали ролята си като гарант на управленския монопол, тя ще остане запомнена в историята със своето обширно писмено творчество, създавано през почти пет десетилетия. Част от този архив е унищожен и вече недостъпен за човечеството, но онова, което е оцеляло, все пак е значително. Като резултат от колективно усилие – можем дори да наречем него всенародно творческо начинание – това наследство представлява своеобразно отражение на времето. Нека българският народ погледне в него и намери утеха в образа си поне още половин век; това би било полезно.

През 1998 година законодателят предостави възможността на Жерминал Чивиков да надникне за първи път в споменатото огледало. Роден през 1945 г. в Русе, авторът живее в Холандия от 1975 г., където поначало се занимава с литературознание и по-късно с журналистика и публицистика като редактор на радио "Дойче Веле". При разглеждането на документите от архива на бившата Държавна сигурност той откри образа на младеж с неговото име и някои други черти подобие. Става въпрос за фигура с безспорни литературни качества, чийто развой включва практически всички негови приятели от онези години. От този образ авторът научава факти за себе си и приятелите си, които предишното време изобщо не беше подозирал.

Смята се, че човечеството преминава през миналото си чрез смях – придружено малко тъга.

От 1990 година насам Жерминал Чивиков редовно пише статии за вестник "Култура". През 2007 г., книгата му "Делото Милошевич" бе преведена и публикувана на български език.