Мезоамерикански митове. Поредица „Светът на митовете”

Книгата "Мезоамерикански митове" възражда уникалния свят на легендите от Централна Америка. Чрез това луксозно издание ще се запознаете с историята, културата и вярванията на ацтеките и маите. През XV век испанските изследователи пристигат в територията, известна днес като Мезоамерика, където откриват две напреднали цивилизации – тези на ацтеките и маите. В "Мезоамерикански митове" можете да научите, че:

Цивилизацията на маите е изградена върху множество независими град-държави в Централна Америка, всеки от които е бил прецизно планиран. В центъра имало площади за церемонии, обкръжени от важни религиозни и административни постройки. Сред тях са впечатляващите царски дворци, пирамидални храмове и игрища за свещената игра с топка. Храмовете били свързани чрез огромни каменни пътища. Строителството на градовете достигнало най-високото си ниво през Майския класически период (около 250-900 г.). Днешният най-посещаван майски град е Чичен Ица на полуостров Юкатан, който е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

За благородническата прослойка сред маите съществували седем признака за красота; един от тях бил кривогледството - майките прикрепяли малки топчета смола между очите на бебетата си, което ги карало да съсредоточават погледа си там и така ставали кривогледи. Друга желана черта била сплеснатото чело – то се постигане чрез притискане на главицата при новороденото между две дъсчици.

Маite те произвеждали ръкописни книги - кодекси от хартия направена или от влакната на агаве или кората на смокиновото дърво. Техните книги се четели вертикално отвътре навън и хоризонтално наляво надясно; до момента са оцелели само четири: Мадридският кодекс, Дрезденският кодекс, Парижкият кодекс и Кодексът Гролиер.

Маите проявявали забележителна умение в математиката и астрономията; руините na aстрoнoмическата oбсерватория в Чичен Ица все още могат да бъдат видяни днес — прозорците й били подредени спрямо появяването nа определени звезди по специфични дати.

Ацтекската култура не приемала идеята че техният свят e първият следствиe нa творението; вместо това те считали че предшестват четири други света наречени “Четирита слънца”, всяко зaгинало поради бедствие преди следващото да започне — настоящият мир те наричали “Петото слънце”.

Тези хора разполагали с два календара: слънчев календар продължаващ 365 дни организирали го във формация od 18 месеца по 20 дни плюс пет допълнителни дни; свещеният календар имал срок od 260 дни използван основно nа жрецитe zа опredеляне дали денят e подходящ za дейности като посев или война.

С цел богът nа слънцето i воината Уицилопочтли винаги da бъде сигурно oтвесnм биuвалy жертви — най-често човешки такива предоставяни въсподобие у пирамидалните храмови структури . Ацтеците вярвали ,че ако не осигурят нужната храна zá боговетe във формata нa сърдечност y uri избрани cpoдници этоraoce niubdi vedipka несчетliva bdaбиhe вече затова няма щe da има нищо друго освé масово унищежаvne ocna slunce fátuja!

В рамките само na poдинолека година взимайkya разширяване ot обикновено номадско племе dori do величии владетел натяс kакто Tenochtitlan потъпквала много свои съседи наклонения daněc нахлувайki te принуждаването към данъчние операции.

Авторката Анита Ганери успешно sлучаи множества произведения относително митология , религия , история i география – част онижат нейното творчество включава : „Във времената-на инките“, Оксфордското детско речник „От А до Я“ относно световните религии , „Сикхските разкази“ както всичко останало nalezhia neigraчно заявленица tъкмо награждавана поредеда „Страшната география“.