История на Франция

Повдигнах поглед и забелязах, че в стаята току-що е влязъл безценният ми приятел Берюрие. Лицето му, червеникаво като калифорнийски ябълки, и широкият нос с видими капиляри недвусмислено подсказваха за неговата любов към червеното вино. Беше облечен в тъмен пепитен костюм, чийто джобове бяха напълнени с мистериозни и обемисти предмети. Синята му връзка не успяваше да скрие жълтото петно на розовата риза, която иначе беше покрита с малки кафяви дупчици от пепелта на постоянно горящата цигара между устните му. Лично изглеждаше така, сякаш не се е бръснал от два дни. Шапката му с широка периферия бе наклонена назад и придаваше на вида му почти светецко излъчване — светец непознат за църковния календар, но добре известен във всички квартални заведения на Париж. С топло чувство наблюдавах тези сто и десет килограма триумфираща плът. За по-точно описание на визията ми от този момент трябва да добавя, че панталонът му беше разкопчан и липсваха три копчета на ризата, откривайки пряк достъп до корема му — окосменият участък приличаше на плачещи върби.