Лице в лице със смъртта

„Каква е причината българските поети да се самоубиват?“ Този тревожен и директно зададен въпрос към нашето интелектуално съзнание (ако все още притежаваме такова) е основната тема на настоящото изследване. В историята на българската литературна наука самоубийството като сюжетен или биографичен елемент в творчеството на конкретни автори остава почти непознато, а дори може да бъде считано за несериозна изследователска задача.

Незнайно защо, общественото мнение утвърдило представата, че това явление не принадлежи на здравия прагматизъм у българите. Но замисляли ли сме се над факта, че броят на писателите, които доброволно са прекратили живота си, никак не е малък? Изброяването им представлява сериозно предизвикателство срещу установената интелектуална самоизмама: Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Никола Ракитин и други.

Причините за финалния избор на всяка от тези личности са строго индивидуални и свързани с техните уникални житейски пътища. В своите очерци за Бояджиев, Яворов и другите професор Стойчо Илиев успява да ни убеди в съществуването на метафизични и психологически фактори зад решението за раздяла със света – освен традиционното обяснение за конфликта „личност - общество“. Специфичният завършек в живота им провокира нов прочит на познатия мотив „любов - смърт“, който той разкрива чрез философско-естетическата призма присъстваща във всеки един от тях.

В 30-те години на XX век започват опити да се осмисли самоубийството през призмата на народопсихологията. Почти седем десетилетия по-късно проучването от проф. Стоян Илиев представлява първият опит да се възобнови философския дебат по темата и предлага алтернативна перспектива върху литературната история. С тъга можем да отбележим, че благодарение на погрешното автоцензуриране относно трудности като самоубийствата в литературата ние продължаваме да оставаме назад в общоевропейски контекст. Книгата "Лице в лице със смъртта" носи необходимост от преосмисляне сред българската аудитория.
Христо Манолакев