Симеон Втори. Политически роман

Животът на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите, всъщност започва след кончината на неговия баща Борис Трети, която настъпва на 28 август 1943 година. По това време престолонаследникът е едва шестгодишен. София, столицата, е сериозно повредена от англо-американските бомбардировки и дори Дворецът страда от разрушенията. Царското семейство живее последователно във Враня, Царска Бистрица или в двореца Ситняково; понякога се приютява и в имението край Кричим или малката къщичка с високи стени в село Баня - Карловско. Очите му – красиви и светли – само бегло улавят образа на Черно море близо до Евксиноград: там има много зеленина и почти никакъв мирис на водорасли; шумът от прибоя е заглушен от дърветата около него. Макар че заливът изглежда тих, детето изпитва страх пред бурята и солеността на морската вода.

В мрачната и опустошена София слугините тъгуват за Царя-Обединител Борис Трети. Из горите и планината обикалят партизани, селата са блокирани от жандармерията; нивите в Златна Добруджа са запуснати и безжизнени. В Делиормана, Средногорието и Родопите изгарят яташки домове; героите от ловните роти показват обезглавени тела или позиране по мегданите с убити нелегални бойци. Страната е разкъсана между войната и народа си, но момчето-цар все още не осъзнава реалността около себе си – той просто приема коронясването си с невидими очички под погледа на мъжете в черно:
– Да живее цар Симеон Втори!
Петър Христозов