Долината на розите и тракийските владетели

Розата, известна като символ на Казанлъшката долина и един от духовните знаци на човешката цивилизация, произлиза от древни вечнозелени дървовидни видове, които растат в гористите и влажни региони на Китай и Индия. Със своята красота и сладък аромат тя е привличала хората още от дълбока древност. Античните гърци я наричали трендафил, което означава тридесетлистник. За нея пише Омир (VIII в. пр. н.е.), а Сафо (VI в. пр. н.е.) я определя като "царица на цветята". Тракийската роза е възпявана от Хораций, Виргилий и Лукреций. Розата била посвещавана на Аврора - символизираща младостта, както и на Венера - олицетворение на любовта и красотата, заедно с Купидон. Древните народи от Асирия, Вавилон, Индия, Китай, Египет и Персия използвали удивителните й качества за производството на ароматни масла, вина, чайове и лекарства.

Сред най-древните артефакти с изображения на рози са плочките от Алтай отпреди четири хилядолетия. Научната общност също смята розата за свещено цвете; тя се култивирала в Египет още през XIII век пр.n.e., по времето на фараона Рамзес II. През античността египтяните познавали черната роза и я включвали в празненствата си посветени на добротата или ритуалите си против зли духове – разстилали черни рози из домовете си преди да танцуват ритуални танци; дори пръскали добитъка със студените им венчета за защита срещу злото.

Древният персийски народ също почитал това цвете – страната все още е известна като "страна на розите". Там терминът "гюл" бил употребяван както за самата роза така и за всяко друго цвете; персийците изграждали специализирани градини с разнообразие от видове рози както в големите градове така и под снежните планини . Те пиели шербет от разцветяващи растения при специфични обреди – напитка която по-късно ставала любима сред мюсюлманските общества./д-р Косьо Зарев/