Преображение Господне

Георги Михалков е роден на 21 май 1952 г. в столицата София. Той завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и се отличава като един от малкото съвременни български автори, които пишат на два езика - български и есперанто. Дебютът му с разкази настъпва през 1978 г. в Будапеща, където живее осем години и става член на асоциацията на младите унгарски писатели. Неговите произведения често се публикуват в литературни списания из Белгия, Бразилия, Испания, Корея, Унгария, Франция и Япония; творчеството му е по-широко известно извън България отколкото вътре в страната.

Той е автор на сборниците с разкази "Тайнствената светлина" (1978 - Унгария), "Насън пътувам" (1992), "Затворената мида" (2001 - Швеция), "Глинената камила" (2002) и "Почивка на Карибите" (2006). Създавал е повести като "Златният Посейдон" (1984 - Унгария) и "Майски дъжд" (1984 - Бразилия), както и пиеси като "Ще живеем!" (1983 - Унгария) и “Доктор Браун е у нас” (1987 – Унгария). Неговият роман “Преображение Господне” от 2008 г., за който получава награда от Министерството на културата.

През 2001 г., неговият сборник с разкази “Затворената мида” печели годишната награда „Творба на годината“ от швейцарското литературно списание „Литература Фоиро“. Част от пиесите му са успешно представени в градове като Будапеща, Варшава, Краков и София. Произведенията му са преведени от есперанто не само на английски, но също така португалски, руски, хърватски, шведски и японски. Георги Михалков e член на ПЕН-клуба , а негови разкази редовно могат да бъдат намерени във всекидневниците „Капитал Лайф“, „Литературен вестник“, „Сега“ сред други медии.