Съчинения в пет тома Т.2: Цинобър. Еднооките. Сбърканият

С поука си припомняме живота на режисьора Вили Цанков, който имаше щастието да бъде сред първите, които разбиват антикултурните тенденции в естетиката от 50-те и 60-те години. Той се посвети на българската духовност, оценявайки я с нова перспектива. Неговите достижения обогатиха стила и средствата на българското театрално изкуство. Със своите полемични способности и умения като фехтовчик той пробива през старинните представи и залинелите традиции. Нивото му на поет преобразява сценичната ни култура. Предаността му към себе си и собствените идеали доведе до създаването на шедьоври в най-забележителните му постановки. Вярваше, че настоящият живот може да бъде отражение на миналото. Осъзнаваше тежестта на вината над човечеството, която можем да носим чрез "развлекателствата" на артистите. И не на последно място – неговата концепция за формата като божествена воля разкрива пред нас пространства, където можем да се потопим в преживяването на изгнаниците от райската градина. Много хора смятат сцената за магия, но малцина успяват да го докажат; един от тях е именно Вили Цанков.
ЧАВДАР ДОБРЕВ