Веруюто на писателя. Живот, занаят, изкуство

Сред всички изкуства, писателството е най-изолираното. Самият процес на отдалечаване от реалността, за да се създаде един нов свят - “фикционален” или “метафоричен”, е дълбоко интригуващ и понякога неразбираем. Защо пишем? Какво ни кара да четем? Защо някои от нас – както автори, така и читатели – преобразуват този алтернативен свят в основна част от културата си, понякога до степен на откъсване от действителността?

Всяко едно от тези есета, написани през годините, показва моята перспектива относно различни аспекти на писателския процес. Писането представлява баланс между личната креативност (често пъти страстна и недооформена) и обществото (структурирано по шаблон с бързо категоризиране). Затова трябва да разглеждаме това занимание като занаят. Без занаятчийските умения изкуството остава само за индивидуално ползване; а без артистична стойност занаятът би бил просто монотонна работа за пазара.

И все пак вдъхновение, сила и дори гениалност рядко са достатъчни сами по себе си за сътворяването на "изкуство", тъй като художествената литература също включва занаяти, които трябва да бъдат усвоени - било то случайно или целенасочено.

Убедена съм, че изкуството е най-възвишеният израз на човешкия дух. Считам, че имаме желание да надскочим ограниченията на временното битие и да участваме в нещо мистично и колективно наречено култура; този копнеж присъства у хората със същата сила като инстинкта за размножаване.
Авторът