Индигото на Гьоте

Статиите и есетата, включени в тази книга, представляват продължение на "Лелята от Гъотинген" (2005). Написани между 1990 и 2008 г., текстовете в първата част предлагат литературни интерпретации на ключови произведения на значими автори като Платонов, Бекет, Кундера и Цветан Тодоров. Те разглеждат важни теми от XX век: утопията, тялото, писането и (авто)биографията. Във втория и третия раздел акцентът е поставен върху теоретичните въпроси относно създаването на социално пространство и време - от формирането на идеологически топоси (като родина, регион, център и периферия) до културното изграждане на концепцията за "литературно време" (периоди, история и класика). С едно свое есе, което дава заглавие на книгата, тя напомня за игривите времена през периода на разпадащия се социализъм; времето когато всеки написан ред носеше свой мрачен обратен смисъл и писането с четенето бяха както забавно така и опасно занимание.