Българевник Т.2: Година 2006-2007

Смята се, че глупакът изпитва радост, когато разбере, че е бил мамен, докато мъдрецът се радва при откритие на истината. Замислих се какви сме ние – авторите на "Българевник" - глупаци или мъдреци? Вярно е, понякога казваме и безумия, но един по-умен от мен е споделил: "Само мъдър човек може да произнесе глупости!" За глупака това представлява нормално състояние. Често изричаме и много разумни мисли; в повечето случаи обаче хората не осъзнават дълбочината им. Мъдростта идва с времето и нейното значение се проверява през годините. Затова бъдещите поколения ще съдят за нашите думи. Ние постоянно балансираме между безумието и мъдростта. Положителният аспект е, че след като лъжата и истината бъдат разкрити, винаги има щастливи хора – всеки според собственото си възприятие. И след всичко написано досега остава въпросът: какви са посетителите на кафенето, пишещи "Българевника"? Те са като всички останали – комбинация от мъдрост и простотия. Или накратко: Истината е такава – ни лъжат!